Старобългарски речник
покаꙁоват 
покаꙁоват -покаꙁѹѭ -покаꙁѹш несв Показвам, посочвам онъ же вдꙙ вѣрѫ хъ  непрѣꙁорьство покаꙁѹѧ хаждааше С 206.6 се побѣдтелꙗ нага пргвождена навꙑсое вьсѣмъ покаꙁовааше С 489.24 ꙗкоже ( въ) съдрав трѹдолю(б)ъвьньі по(с)пѣшен(м)ь гнь дѣлес(ъ) покаꙁоват ЗЛ Iа 7 Изч С ЗЛ Гр ἐνδείκνυμι ἐπιδείκνυμι δείκνυμι Нвб показвам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА