Старобългарски речник
помоват 
помоват -помѹѭ -помѹш несв Обвинявам, упреквам някого ꙿто мало  велко помоват мѣѧ прѣдаш ѹтелꙗ С 411.13 Изч С Гр ἐγκαλέω Нвб Ø