Старобългарски речник
поꙁъват 
поꙁъват -поꙁовѫ -поꙁовеш св 1. Поканя, повикам при себе си не бѣхъ л т реклъ вї поꙁъват. то како беꙁ мого повелѣнꙗ тр на десꙙте с поꙁъвалъ С 121.15—16, 17 2. Призова, приканя към нещо ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ СЕ 84а 12—13 аꙁъ съвꙁаньі о г подобьн(ѣ) ходт поꙁъваню мьже поꙁъвасте с ЗЛ Iб 2 поꙁъват сѧ Изч СЕ С ЗЛ Гр καλέω Нвб позъва остар Дюв НГер ЕтМл позова ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ДА