Старобългарски речник
поꙁобат 
поꙁобат -поꙁобаѭ -поꙁобаш св Изкълва, иззобам зърна, семена се ꙁде сѣѩ да сѣетъ ... ꙇ прдѫ птцѧ небскꙑѩ  поꙁобашѧ ѣ М Мт 13.4 З.Срв. Мк 4.4 М;Лк 8.5 Изч М З А Гр κατεσϑίω Нвб позоба, позобам ОА ВА НТ НГер ЕтМл АР ДА