Старобългарски речник
поꙁлатт 
поꙁлатт -поꙁлащѫ -поꙁлатш св 1. Позлатя, покрия със злато бѣахѫ же капшта та поꙁлаштена  ѹкрашена С 176.24—25 2. Прич. мин. страд. като прил. поꙁлащенъ διάχρυσος Изтъкан от злато, златоткан прѣдъста црца ... въ рꙁахъ поꙁлащенахъ одѣна СП 44.10 Срв. Е26а 11—12 Изч Е СП С Гр περιχρυσόω Нвб позлатя, позлатен прил ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА