Старобългарски речник
подъножь 
подъножь -ꙗ ср Опора, подножие [за земята по отношение на Бог] не клѧт сѧ ... ꙁемлеѭ. ѣко подъноже. естъ ногама его М Мт 5.35 З кланѣіте сѩ подъножю ногѹ его СП 98.5 Срв. Е32б 5 ѩже твоемѹ подъножью. ьст съподобльше сѧ СЕ 1а 11 положт кого подъножь ногама мома τίϑημί τινα ὑποπόδιον [ὑποκάτω] τῶν ποδῶν τινος Подчиня, покоря някого дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъноже ногама твома М Мт 22.44 ЗI, А, СК.Срв. Мк 12.36 М, З, А;Лк 20.43 М, З;СП 109.1 Изч М З А СК Е СП СЕ Гр ὑποπόδιον подьножіе подънож подъноже Нвб подножие ОА ВА АК ЕтМл БТР АР подноже диал поднож ж остар подножка ж остар поднож м остар НТ Дюв НГер ЕтМл ДА