Старобългарски речник
подънебесьскъ
подънебесьскъ
-ꙑ
прил
същ
подънебесьскаꙗ
ж
ед
ср
мн
ἡ ὑπὸ [τὸν] οὐρανόν
Земята, поднебесният, земният свят
ѣко бо млън блсцаѭщ сѧ отъ подънебескꙑѩ. на подънебескѫѭ свьттъ сѧ
М
Лк 17.24
З
вьса подънебесъскаꙗ. просвѣтшꙙ сꙙ
С
185.30— 186.1
Изч
М
З
С
подънебесъскъ
подънебескъ
Нвб
Срв
поднебесен
ОА
ЕтМл
БТР
АР
поднебен
БТР
АР
поднебие
ср
Дюв
ЕтМл
поднебесие
ср
ЕтМл