Старобългарски речник
подъгорь 
подъгорь -ꙗ ср 1. Местност, област под планина, в поли на планина; подгорие въставъш марѣ. де въ подъгоре А Лк 1.39 2. Дол, овраг глѫбнѫ же ꙁемьѧ обрѣтъше.  подъгор потоъно дѹждевꙑхъ (!) водъ. сего рад мноꙁѣмъ наънъшемъ ѹ потока садт. ждеже  глѫбна ꙁемьѧ бѣ С 301.18 Изч А С Гр ἡ ὀρεινή εὐπορία подъгор подъгоре Нвб подгорие ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ Срв Подгорие МИ Подгоре МИ Подгорица МИ СНМБ Подгор МИ АМС,Слав. нас. Алб