Старобългарски речник
подражател҄ь
подражател҄ь
-ꙗ
м
1. Подражател; лице, което следва примера на някого
не бѫд мнѣ подражатель. слабомѹ грѣшьномѹ. глѧщѹ вьсегда не творѧщѹ нкогⷣа же
Р
II 1.10
2. Сподвижник, последовател
аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц ... подражател҄е хръстов
С
67.14—15
потъшта сꙙ ... съпсат. на ... съпасен ѹспѣхъ потаѭштмъ. ꙗкоже нѣмъ подражател҄емъ таковꙑѧ о хѣ благодѣт
С
271.30—272.1
Изч
С
Р
Гр
μιμητής
ζηλωτής
Нвб
подражател
остар
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ