Старобългарски речник
подрагъ 
подрагъ м Пола, край на дреха; пеш дрѹгаꙗ пркоснѫ сꙙ подраꙁѣ рꙁѣ мѹ С 308.8 сцевъ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ. же ... ѹтел҄емъ велаѭтъ сꙙ.  шротоѭ подрагъ мьнꙙште сꙙ ꙁаконъ съхранꙙште велаѭтъ С 339.23 стонкъ крьв подрагомъ рꙁънꙑмъ цѣл С 387.28—29 сѹш мохъ беꙁакон стоьнкъ. ꙗкоже сѹш подрагомъ крьвотоꙙшт рѣкꙑ С 392.18 Изч С Гр κράσπεδον Нвб Ø