Старобългарски речник
подвжьнкъ 
подвжьнкъ м 1. Борец, радетел, поборник в҄сего трѣꙁвенѣ. подвжънка ав СЕ 100а 17 додошꙙ  новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ С 57.16—17 2. Съюзник, съратник; сподвижник да ... бѫдетъ ... мѫжъствѹ подвжънкъ СЕ 92b 19 Изч СЕ С Гр ἀγωνιστής συναγωνιστής подвжънкъ Нвб подвижник остар ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ РРОДД Срв [с]подвижник