Старобългарски речник
подат 
подат -подамь -подас св 1. Подам, поднеса, предложа л аще рꙑбꙑ простъ. еда ꙁмьѭ подастъ емѹ М Мт 7.10 З. Срв.Лк 11.11 М З А СК л кто естъ отъ васъ лвкъ. егоже аще простъ снъ сво хлѣба. еда камень подастъ емѹ М Мт 7.9 Срв.Лк 11.11 М З А СК тъ естъ емѹже аꙁъ омоъ хлѣбъ подамъ М Йо 13.26 З гі бже нашъ ... подавъшааго деснцеѭ твоеѭ. хлѣбъ тво мнѣ ... съхран мѧ СЕ 36а 19 подамъ же мѹ брашъно.  простеръ рѫкѫ вьꙁемъ да ꙗстъ С 27.27 мат ꙙдолюба. подавъш съсъ младеньцѹ С 312.3 тр смокв род. ѧже вьꙁьмъ старцъ ... ꙁѣ ... подавъ  ѹенкома свома по малѹ С 300.27 Раздам. прѩтъ же хлѣбъ с.  хвалѫ въꙁдавъ. подастъ ѹенкомъ М Йо 6.11 З 2. Прич. мин. страд. като прил. поданъ, –ꙑ Даден, даруван прѣжде бꙑвъшꙙѧ мѹ ножьнꙑѧ болѣꙁн. же славꙙ ба о поданѣ мѹ цѣльбѣ. конь прведе С 564.30 3. Предоставя, преотстъпя ꙇмѣѩ дьвѣ рꙁѣ да подастъ не мѫштѹмѹ М Лк 3.11 СК да мѫще гобеꙁе твое. подадѧтъ  нщмъ СЕ 13а 4 достотъ мѣсто мѹ подат С 548.18 4. Прен. Подаря, направя някой да получи нещо ценно, дам подажд намъ любовь своѭ СЕ 11а 8 молѭ тѧ гі ... да тꙑ м ралъ. жвотъ  млость подат СЕ 72а 22 а простꙑн҄ѫ на сетъно пршъдъї пода С 342.3 рѫкѫ подат χεῖρα ὀρέγω Подам ръка някому, подкрепя ꙁъходꙙштѹ вталӱ ꙁ водꙑ. подастъ мѹ рѫкѫ мѫенкъ С 235.20—21 пода мѹ рѫкѫ прѣдъ всѣмь народомъ ... въстав же го ... сътвор  съ собоѭ ходт С 563.2 подат ѫꙁнкѹ.  долѣ лежꙙштѹѹмѹ рѫкѫ  покааньꙗ бꙑль С 522.14—15 слѫ подат ἐνδυναμόω Дам сила, подкрепя гі волеѭ твоеѭ подаждь добротѣ моеі сілѫ СП 29.8 вꙿсевлко гі ... бѫд м помощьнкъ. ꙇ бѫд м подавъꙶ- слѫ СЕ 72b 6 мнѣ же слѫ пода  ѹкрѣп мꙙ С 112.13—14 слѹхъ подат Вслушам се внимателно сьде м нꙑнꙗ слѹхъ подадте мол҄ѭ С 533.26 М З А СК СП СЕ С Р Гр δίδωμι διαδίδωμι ἐπιδίδωμι μεταδίδωμι παρέχω χαρίζομαι κληροδοτέω μετέχω βραβεύω προστίϑημι ὑποβάλλω ὀρέγω παρέχομαι δωρέομαι Нвб подам ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА