Старобългарски речник
подател҄ь
подател҄ь
-ꙗ
м
1. Дарител, подател
да ... бѫдетъ ... длъгослѹжью податель
СЕ
92b 17
2. Създател, източник на нещо
не стꙑдш л сꙙ прѣсподьн҄ темьнꙑ дꙗволе штꙋждь стнѣ. подателю блаꙁномъ
С
74.28
Изч
СЕ
С
Гр
χορηγός
Нвб
подател
’който дава нещо’
ОА
ВА
БТР
АР
РБЕ
