Старобългарски речник
погънат 
погънат -поженѫ -поженеш несв св 1. Устремявам се, спускам се след някого  рекѫтъ вамъ се сьде се овъде хъ. не ꙁдѣте н поженѣте М Лк17.23 З 2. Подгонвам, погвам, преследвам някого поженѫ врагꙑ моѩ  постігнѫ ѩ СП 17.38 глѭште бъ оставілъ і естъ. поженѣте імѣте і. ѣко нѣстъ їꙁбавьніка емѹ СП 70.11 погъна лка ѹбога і ніща СП 108.16 бес правъдꙑ погънашѩ помоѕі м СП 118.86 кънѩѕ погънашѩ спꙑті. ї отъ словесъ твоїхъ не ѹстраш сѩ срце мое СП 118.161 поженѫтъ тꙙ  въбѣгнеш въ храмнѫ С 195.12—13 Образно. да поженетъ ѹбо врагъ дшѫ моѭ СП 7.6 Придружавам, съпровождам [образно].  мілостъ твоѣ поженеть мѩ въсѩ дъні жівота моего СП 22.6 3. Прен. Постигна нещо желано, стремя се към нещо вьꙁщ мра і пожені і СП 33.15 погънат въ слѣдъ ἐπιδιώκω ὀπίσω Подгонвам, погвам, преследвам някого цї же отъ савръ погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го  ѹбт С 51.6 М З СП С Р Гр καταδιώκω διώκω ἐπιδιώκω погꙿнат Нвб Срв погвам, погна ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА погнувам диал ДА