Старобългарски речник
погѹблꙗт 
погѹблꙗт -погѹблꙗѭ -погѹблꙗш несв 1. Погубвам, убивам, умъртвявам н аꙁъ смъ съꙁъдавꙑ себе. н аꙁъ погѹбьꙗѭ себе С 269.18 пꙗнааго  господьско трошꙙштааго  погѹбьꙗѭштааго мѫтъ С 370.24 прѣдъ нмь теааше (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧꙙ Х IВа 1—2 Изтребвам. съпасаѧ въ рат своѧ. погѹбьꙗѧ же врагꙑ С 28.10 2. Претърпявам загуба в нещо, изгубвам, загубвам же ѹенꙗ рад дарꙿ погѹбьꙗтъ. творꙙ бо спѣшен бол҄ї даръ прмьтъ. ꙗкоже бо онъ же прѧ погѹбьꙗтъ С 377.27, 29 Изч С Х Гр ἀπόλλυμι καταπολεμέω λυμαίνομαι ἀφανίζω погѹбьꙗт Нвб погублявам [се] остар ВА