Старобългарски речник
погрѫжат сѧ 
погрѫжат сѧ -погрѫжаѭ сѧ -погрѫжаш сѧ несв За плавателен съд — потъвам, пропадам под повърхността на водата прдѫ  сплъншѧ оба кораблѣ. ѣко погрѫжат сѧ ма М Лк 5.7 Изч М З А Гр βυϑίζομαι Вж. при погрѫжат Нвб