Старобългарски речник
погонт 
погонт -погонѭ -погонш несв Проследявам, обръщам внимание [прен.] скръбьнъ вамъ сповѣдаѭ сꙙ. ветъхꙑѧ страст погонꙙ С 429.22 Изч С Гр ἐντυγχάνω Нвб погоня ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ