Старобългарски речник

поглътт

поглътт -поглъщѫ -поглътш св Погълна, изгълтам [образно] въꙁмѩсѩ сѩ і вьсколѣбашѩ сѩ ѣко пѣні.  вьсѣ мѫдрость іхъ поглъштена бꙑстъ СП 106.27 Изч СП Гр καταπίνω Вж. при поглъщат Нвб