Старобългарски речник

побѣдьлвъ

побѣдьлвъ -ꙑ прил Побѐден, който е свързан с победа, победоносен же побѣдьнѫѭ пѣснь.  ново съложен мрѹ. пѣтю. побѣдьлвѹѹмѹ хрстосовѹ наѹшꙙ С 319.8 Изч С Гр νικοποιός Нвб победлив остар ВА