Старобългарски речник
побраньскъ 
побраньскъ -ꙑ прил Воински; който се отнася до бран, битка; бранен плъкъ непрѣборемꙑ. тъьнъ  на бранехъ непобѣдмꙑ ... отъ нхъ прѣстоѧштїхъ състромъ. прѣдъпокаꙁавъше вьсѣмъ ... ꙗко  добл҄ьства побраньскаꙗ С 83.8 Изч С Гр [τῶν] πολέμων Нвб Срв бранен ОА ВА БТР РБЕ