Старобългарски речник
побт 
побт -побьѭ -побьш св побѭ -побш 1. Убия, избия, изтребя л он осмь на десѧте на нѧже паде стлъпъ слѹамъскъ. ꙇ поб ѩ. мьнте л ѣко т длъжьнѣше бѣшѧ. пае вьсѣхъ лкъ М Лк 13.4 З вьꙁѧсѧ же пакꙑ камене юде да  побѭтъ М Йо 10.31 З А ꙁълꙑѧ ꙁьлѣ побтъ (погр. вм. побетъ, В. Щепкин, с. 200, бел. под линия) СК Мт 21.41 побі вьсѩ пръвѣньцѩ въ ꙁемлі ег҄ѹпотьстѣ СП 77.51 ꙗкоже побт доброьстꙗ дѣлател҄ꙙ С 217.12 2. Поразя, сразя побьенъ бꙑхъ ѣко сѣно съше срдце мое СП 101.5 каменьмь побт a) λιϑάζω, καταλιϑάζω, λιϑοβολέω Пребия с камъни, убия с камъни — смъртно наказание у евреите по решение на съда или саморазправа според старинното обичайно право аште л реемъ отъ лкъ. люде вьс каменемь побѭтъ нꙑ М Лк 20.6 З нꙑнѣ скаахѫ тебе каменемь побт юде М Йо 11.8 З А СК Н стрстъ стаго апстла (ана)нїа. епскпа. дамаскова ... каменемъ побен Е 38б 9 b) Замеря с камъни, пребия с камъни емъше же дѣлателе рабꙑ его ового бшѧ ового же ѹбшѧ. ового же каменемь побшѧ М Мт 21.35 А СК Б повелѣ тѹ сѫштаꙗ въ ровѣ каменмъ побт С 6.14 М З А СК Б Н Е СП С Гр πλήσσω πατάσσω ἀπόλλυμι ἀποκτείνω κτείνω Вж. при побват Нвб