Старобългарски речник
плѣньнца 
плѣньнца -ѧ ж Пленница, попадналата в плен плѣннка адама  плѣнꙿнцѫ еугѫ. отꙿ страст раꙁдрѣштъ С 459.27 Изч С Гр ἡ συναιχμάλωτος плѣнꙿнца Нвб пленница ОА ВА ЕтМл БТР АР