Старобългарски речник
плѣньнкъ 
плѣньнкъ -а м Пленник, попадналият в плен посъла мѧ ... проповѣдѣтъ плѣньнкомъ отъпѹштене М Лк 4.18 А СК съ плѣннікꙑ свободтель К 13а 10 Срв. С449.13 бо плѣннка адама ... отꙿ страст раꙁдрѣштъ С 459.27 плѣньнкꙑ ꙁбавте  ꙁа недѫжьнꙑѧ молте С 67.24 вѣсте бо брат како плѣньнц страждѫтъ С 58.6 плѣньнкꙑ помат ἀνδραποδίζω Вземам в плен, пленявам на аравѭ ...  несьвѣдам помл҄ꙙ плѣннкꙑ С 291.30 М А СК К С Гр αἰχμάλωτος плѣннкъ плѣннікъ Нвб пленник ОА ВА АК НТ ЕтМл БТР АР