Старобългарски речник
плѣн҄ень 
плѣн҄ень -ꙗ ср 1. Пленяване, вземане в плен  см пѣсн поꙗхѫ.  с шъдъше вь плѣн҄ен въꙁꙙшꙙ. да мѣѭтъ памꙙть жтꙗ С 418.26 Събир.Пленници. въꙁврат гь плѣнене наше ѣко потокъ югомь СП 125. 4 Срв. С349.5 Образно. ѡбрат плѣнене дшъ нашхъ СЕ 62а 16 2. Превземане, завладяване несьвѣдам помл҄ꙙ плѣннкꙑ.  много бе ꙁакона творꙙ. по амдьстѣѣмь плѣн҄енї С 292.1 СП СЕ С Гр αἰχμαλωσία ἅλωσις плѣн҄ен плѣнене плѣнніе Нвб пленение остар ОА ВА ЕтМл