Старобългарски речник
пльꙁат
пльꙁат
-плѣжѫ
-плѣжеш
несв
1. Пълзя, лазя
бѣахѫ ꙁвѣре плѣжѫште
С
183.24
плъꙁааше дхъ. окꙑ ꙁмꙗ вьгнѣждаѧ сꙙ вь н҄емь
С
567.14
2.
Прич. сег. деят. като същ.
плѣжѫщаꙗ
ср
мн
τὰ ἑρπετά
Влегучи
ꙁаград ѹста плѣжѫштїхъ
С
1.8
Изч
С
Гр
ἕρπω
плъꙁат
Нвб
плъзя
остар
диал
ВА
ДА
пълзя
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Плъзище
МИ
СНМБ