Старобългарски речник
плътѣнъ 
плътѣнъ -ꙑ прил Плътски, който принадлежи на тялото, телесен тебе вждѫ пльтѣнꙑма ома С 505.13 Изч С Гр σωματικός пльтѣнъ Нвб Срв плътен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл