Старобългарски речник
плъть 
плъть - ж 1. Плът, тяло, месо дхъ плът  кост не матъ. ѣкоже мѧ вдте мѫща М Лк 24.39А бьдте  молте сѧ да не вьндете въ напасть. дхъ бо бьдръ а плъть немощьна М Мт 26.41 З, А, СК. Срв.Мк 14.38 М, З;СЕ 47а 15 рожденꙑ отъ плът плъть естъ. ꙇ рожденꙑ отъ дха дхъ естъ М Йо 3.6 З А нѣстъ їстьленѣ плът моеї СП 37.8 въꙁдрадова сѩ ѩꙁъкь моі. пакꙑ же і плотъ моѣ въселітъ сѩ на ѹпъванъе СП 15.9 връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт. доньдеже погрꙙꙁнетъ трьсте въ пльт го С 270.9 вдш л старе. како пльт твоѧ нꙑн҄ѣ трошꙙтъ сꙙ огн҄емъ С 231.20 2. Прен. Плътско, сладострастно желание; похот моⷧ҇ ѡ ꙁбавлень блѫда. ꙇ о ѹгашень плът СЕ 36b 17 беꙁ плът ἀσώματος Безплътен вьса небесънаа дѹхове сѫтъ бес пльт С 237.8 вьсꙗ [вьсꙗка] плъть a) πᾶσα σάρξ Всяко живо същество їсповѣдаїте сѩ гві ... ѣко въ вѣкъ м. даѩї пштѫ вьсьцѣї плът СП 135.25 Срв. СЕ17а 4 С144.16 С391.1 b) Тленното, човекът стесн аште не б гъ прѣкратлъ дьн. не б бꙑла съпасена вьсѣка плъть М Мк 13.20 З господьнꙗ [господьска] плъть σὰρξ δεσποτική Проскомидийният жертвен хляб, символизиращ Христовото тяло; просфора [църк.] аще кꙿто гнѧ плът ѧсть погѹбⷮ҇. лѣⷮ҇ да покаетъⷭ҇ СЕ 103а 5 съподобьн бꙑхомъ. пльт вѣкꙋст господьскꙑ С 382.10 плътьѭ [τῇ] σαρκί, τὸ κατὰ σάρκα, ἐν σαρκί Физически, плътски не пьц сꙙ отье їѡанне. аште бо  пльтѭ отълѫхъ сꙙ отъ тебе. нъ дѹхомь съ тобоѭ смъ С 295.17 сего рад сътрьпѣ пострадат пльтьѭ С 480.14 род сꙙ хс пльтѭ С 11.5 по плът κατὰ σάρκα Физически, плътски, по плът гї. памѧⷮ стго семеѡна. по плът ѫжк (г нѣ...) Е 29б 16 отъ раб по плът род сѧ Е 27б 7 д къ стѣ невѣстѣ. по пльт родьства мого С 248.9 тѹ давꙑдъ отьцъ бж. ж н҄егоже по пльт хс род сꙙ С 461.6 тѧжькаꙗ плъть πολυσαρκία Охранено, плътско тяло нꙑнꙗ ѹбо наша дѹшꙙ. тꙙжькѫѭ пльть. акꙑ велко брѣмꙙ съвръгъша ... простꙑнꙙ просꙙтъ С 390.9 М З А СК Е СП СЕ К С МЛ Гр σάρξ σῶμα ϑάνατος плътъ пльть плотъ плоть Нвб плът ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА