Старобългарски речник
плоскъ
плоскъ
-ꙑ
прил
Широк, плосък, с голяма равна повърхност
плоскъ стъ лстъ смоквнъ остръ. сврабьно стъ грѣхъ шрокꙑмъ пространꙑмъ моремь
С
350.22
Изч
С
Гр
πλατύφυλλος
Нвб
плосък
ОА
НТ
АК
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА
Срв
Плоски рът
МИ
ЙЗ,МИПир
