Старобългарски речник
плодьнъ 
плодьнъ -ꙑ прил 1. Плоден, плодовит, плодороден вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ С 40.26 словомъ съхнѫт смокв ... можааше  словомъ плодънѫ сътворт С 345.24 2. Прен. Способен да се умножава, да нараства да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане ... ꙇ дрѹга вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ СЕ 91b 20 ѡ ꙁавст  творꙙ сьмрьт велм плодънꙑ С 399.14 Изч СЕ С Гр εὔκαρπος εὔφορος [τὰ] εἴδη плодънъ Нвб плоден ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА