Старобългарски речник
плесньце 
плесньце -а ср Лека обувка с ремъци, сандал а маньтцѭ одѣне нестьлѣнью одѣѩ сѧ. а плесньцема да кротокъ естъ СЕ 99а 13—14 въстѫпат въ плесньц ὑποδύομαι τὰ σανδάλια При църковния обрeд приемане на монашество — обувам сандали брⷮа наⷲ҇ сь. въстѫпаетъ вь плесньц. въ ѹготованое евћле мрѹ въ мѧ оца  сна СЕ 97а 14—15 Изч СЕ Гр σανδάλιον Нвб Срв плесна ’ходило’ диал ДА