Старобългарски речник
пламѣнъ
пламѣнъ
-ꙑ
прил
Който е от пламък, огнен
полож бо пламѣно копь блюст породѫ
С
308.24
аꙁъ тꙙ ꙁгънавꙑ въвождѫ ... же копьмъ пламѣнꙑмъ остѣнвъ
С
438.7
Изч
С
Гр
φλόγινος
πύρινος
Нвб
пламен
прил
поет
ОА
БТР
РБЕ
АР
пламенен
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
