Старобългарски речник
птѣт 
птѣт -птѣѭ -птѣш несв Храня, насищам нечий глад съмотрте вранъ не сѣѭтъ н жьнѭтъ. ꙇмьже нѣстъ съкровшта. н хранлшта.  бъ птѣатъ ѭ М Лк 12.24 Срв.Мт 6.26 М З А блговенъ ес бже. птѣѩ нꙑ отъ юност нашеѩ СЕ 17а 2 Образно. тѣло гне прмъ. въ істінѫ богатъ ... осіфъ ... пітѣѭштаго і вьсѧ. ꙇ вьсѣмі обладаѭшта К 14b 30—31 Изч М З А СЕ К Гр τρέφω пітѣт Нвб питая ОА БТР АР РБЕ