Старобългарски речник
пть 
пть прил За вода — който е годен за пиене, питеен нъ пон҄еже скѫдо бѣаше водꙑ деже жвѣаше. напае же нкакоже бѣаше водꙑ птѧѧ ... сътвор панцѫ ꙁѣло малѫ. на прман дъждьнꙑхъ водъ С 549.12 Изч С Нвб Срв питеен