Старобългарски речник
пръ 
пръ -а м Пир, угощение вѣдꙙтъ ꙁвѣстьнѣ ꙗко дѫтъ на весел.  съ ѹсрьдмъ на пръ прходꙙтъ С 267.8 ꙗкоже бо богатъ нѣкто. пръ велкъ гостемъ свомъ ѹготоввъ.  посълавъ по ꙁъванꙑѧ мъ. ꙁъходꙙште ꙁъван къждо  свого домѹ С 267.3 творт пръ δοχὴν ποιέω Давам пир, угощение нъ егда творш пръ. ꙁов нштѧѩ маломошт. хромꙑ слѣпꙑ М Лк 14.13 З Изч М З С Гр ἄριστον Нвб пир ОА ВА ЕтМл БТР АР Срв пир ’гозба’ ВП,ТО Перов пир ВП,ТО