Старобългарски речник

пон

пон -ꙗ м ЛИ Пионий — свещеник в Смирна, Мала Азия [дн. Измир в Турция], умр. мъченически по времето на имп. Деций [249—251 г.]. Пр. на 11 март мѣсꙙца марта въ вї. мѫен стааго понꙿна. преꙁвутера ꙁмурньска града С 124.7 пон рее вѣмъ ꙁаповѣд бжѧ. вь н҄хъже велтъ намъ томѹ дномѹ сꙙ кланꙗт С 125.16 ѹвѣшта сꙙ намъ пон. ꙗко тебе любмъ.  многа рад достонъ с жвъ бꙑт С 129.26 алеѯандръ ... лѫкавъ мѫжь рее. послѹша насъ піон С 130.7 ѡ пон. покорте сꙙ акꙑ  вьс.  жьрѣте да не мѫен бѫдете С 126.2 піон рее тꙑ мене послѹша. же бо тꙑ вѣс вѣдѣ. а же аꙁъ вѣдѣ тꙑ не вѣс С 130.7 С Гр Πιόνιος піон поньнъ понї піѡн піѡні піѡнї пѡнї