Старобългарски речник
патрархъ 
патрархъ -а м 1. Родоначалник, праотец. [Название на старозаветните праотци Авраам, Исак, Яков и дванадесетте синове на Яков, които са родоначалници на дванадесетте израилски рода] послѹша бо. патрарꙿха ꙗкова глагол҄ѫшта. сьнесете старость моѭ сь пеалѭ въ адъ. пророка же пакꙑ. ꙁнѫ адъ ѹстꙑ свом С 487.19 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода. болѣꙁньно съмрьꙁен. нь сластьнъ поко. мало дожꙿдѣмъ.  лоно авраама патрарха покрꙑтъ нꙑ С 91.5—6 2. Патриарх; предстоятел на самостоятелна православна черква, обявена за патриаршия мⷺца октⷠ҇о ҃ћ стхъ мⷱкъ ꙁінова  ꙁновѩ сестръ его.  паⷮ҇ кѵрака патрарха А 125а 25  по конъан ѹтрънц. поет сѧ. въ тръстаго. крстѹ твоемꙋ покланѣемъ сѧ влд.  по тѡмъ въходтъ патрархъ Е 30б 9—10 неⷣ҇. сꙑпопоⷭ. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ. вланѣнѹ патрархѹ.  лъвѹ папежѹ рмъскѹ Е 4б 17 пакꙑ прносмъ тебѣ. словесънѫѭ сѭ слѹжъбѫ. о ѹмеръшхъ въ вѣрѣ (бр)атрѣхъ нашхъ. отцхъ. патр(ар)ъсѣхъ. прцѣхъ. аплѣхъ СС IIIb 1—2 фотꙗ патрарха конъстантнꙗ града слово на връбнцѫ  о лаꙁарѣ С 332.13 отвръꙁошꙙ врата раскаꙗ. достоно вдѣн вомъ. агг҄ел҄ьскꙑмъ. достоно патрархомъ. пророкомъ правьдꙿнкомъ С 97.5—6 патрархъ бꙑт ἱεραρχέω Изпълнявам длъжност на патриарх, патриаршествам въ слѣдъ дѣаше свѣта того.  свѣтѹ ведѫштѹ прведе въ велкѫѭ лаврѫ свꙙтааго отца нашего савꙑ. салѹстѹ въ то года патрархѹ сѫштѹ въ ерѹсалмѣ. бꙑвъ ѹбо въ велцѣ лаврѣ С 283.5 А Е СС С От гр πατριάρχης Превежда и гр. πρόεδρος патрарꙿхъ Нвб патриарх ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв Патриарх Евтимово МИ СНМБ