Старобългарски речник
паствна 
паствна -ꙑ ж Пасбище, ливада, поляна [образно] ѣко тъ естъ бь нашь. ї мꙑ люде паствінꙑ его. ї овьцѩ рѫкѹ его СП 94.7 гь естъ бъ нашь ... мꙑ же люде его. і овьцѩ паствінꙑ его СП 99.3 г ... тво бо люд мꙑ  овьцꙙ паствнꙑ твоѧ С 342.21—22 старѣшна паствнѣ ἀρχιποιμήν За Исус Христос — главен овчар [пастир] [образно] сце раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьнꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь С 328.26—27 Изч СП С Гр νομή паствіна Нвб Срв паство ср църк остар ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР РБЕ