Старобългарски речник
ощень 
ощень -ꙗ ср 1. Очистване, пречистване [телесно и душевно] раꙁорілъ есі отъ оштені (погр. вм. оштеніѣ, Север., с. 119, бел. под линия) его. прѣстолъ его на ꙁемлі повръже СП 88.45 прѣкръстⷮ҇ пⷫ҇о водѫ ... да вꙿс поръпаѭще. ꙇ премⷧѭще отъ неѩ. ꙇ кропѧще сѧ еѭ. да мѫтъ ѭ въ ощене дшамъ  тѣломъ СЕ 5а 16—17 ꙇже хощетъ вьслѣдь мене прт ... ѹготовт сѧ отъселѣ ... на пощене плът. на ощене дш СЕ 90а 20 къ стѣі. ꙇ страшънѣі трапеꙁѣ ... вьсі ѹбо да прістѫпімъ. съ оіштеньемь. ꙇ съ цѣломѫдръствіемь подобномь К 8а 5 Прен.Излекуване, очистване [от болест, недъг и под.]. аште бо крьвь юньа  коꙁьлꙗ.  попелъ юнцꙙ кропмъ. оскврьн҄енꙑхъ сттъ. на оштен пльт С 483.22—23 Прен.Лек, лекарство. колм пае крьвь хрстоваꙗ  спаса нашего. оштен бꙑстъ вьсѣмъ крьстꙗномъ С 483.24 2. Юдейският религиозен ритуал Очищение [очистване на храм, болен, родилка и под.] ꙇ҃с ... гла емѹ ... шедъ покаж сѧ архереов.  прнес ꙁа оштене твое. еже повелѣ мос въ съвѣдѣне мъ М Мк 1.44 З,А, СК. Срв. Лк 5.14 М З ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье оштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдъ гмь М Лк 2.22 З СК Б главꙑ еваньћелѣ еже отъ ꙇоана ... г҃ о въпрошен оштеню М 133а 5 бѣ же тѹ водоносъ камѣнъ шесть лежѧштъ. по оштеню юдескѹ М Йо 2.6 З А О бꙑстъ же сътѧѕане отъ ѹен(н)къ оановъ. съ ꙇюде. о оштен М Йо 3.25А 3. Прен. Унищожаване, премахване ѡ сьмрьт сьмрьт ꙁбавтелю. съпасеню наꙙтье ... дꙗволѹ раꙁорен бѣсомъ оштен С 315.2 Изч М З А СК Б О СП СЕ К С Гр καϑαρισμός κάϑαρσις καϑαρὸν συνειδός καϑαίρεσις καϑάρσιος ощене оштене оштен оіштенье Нвб очищение остар ОА ВА НТ ЕтМл