Старобългарски речник
оесьнъ 
оесьнъ -ꙑ прил Очен, който е свързан с очите се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане ... срдеьное рꙑдане. плаь оесънꙑ. бес плаа бо невъꙁможъно естъ покаат сѧ СЕ 70а 2 Изч СЕ Гр τῶν ὀφϑαλμῶν оесънъ Нвб Срв очест ’който има големи очи’ диал НГер ДА очен ОА ВА ЕтМл БТР АР