Старобългарски речник
оцьтьнъ 
оцьтьнъ -ꙑ прил Който има вкус на оцет, оцетен; кисел, неприятен въкѹсхъ оцьта. да раꙁорѫ твоѧ сьмрьт. оцьтьнѫѭ  лютѫѭ ашѫ.  прѧхъ гѫбѫ. да отъмꙑѭ рѫкопсань твого грѣха С 469.22 оцьтьно вно ἐσμυρνισμένος οἶνος Вино, подправено или примесено с миро ꙇ даѣхѫ емѹ пт оцътъно вно. онъ же не прѩтъ М Мк 15.23 З Изч М З С Гр δριμύς оцътънъ оцьтѣнъ Нвб оцетен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв оцетов, оцетяв, оцедяв, оцедян диал ЕтМл