Старобългарски речник
отѧжат 
отѧжат -отѧжаѭ -отѧжаш св Натежа, бъда обременен вьнемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ срдца ваша. обѣданмь  пьѣньствомь. ꙇ пеальм жтескꙑм. ꙇ надетъ на вꙑ вънеꙁаапѫ дьнь тъ М Лк 21.34 Изч М Гр βαρέομαι Нвб отежнявам несв отежнея ’затруднявам’ св АР Срв отежал прич прил диал ОА ДА