Старобългарски речник
отьна 
отьна -ꙑ ж Родно място, отечество народъ рѫгааше сꙙ  ꙁаѹшаꙿхѫ .  къ савн кꙿто глаголааше. т въ отьнѫ своѭ не можааше ѹмрѣт. она же рее кто стъ отьна моꙗ С 139.2, 3 мѫжь нѣкто отъ асꙗнꙑ ꙁемьѧ сꙑ ... ꙁде  свꙙтааго гра (!) дꙑ въ своѭ отьнѫ С 293.30 Изч С Гр πατρίς Нвб Срв отечина остар ВА