Старобългарски речник
отьмт 
отьмт -отьмлѭ -отьмш св 1. Помрача, затъмня [образно] събърашꙙ съборъ. да не акꙑ снѣгъ сꙗѭштааго сꙙ бсъра прмѫтъ. нъ да свѣтълꙑ камень ꙗкоже мьнѣшꙙ. невѣрьствмъ отъмꙙтъ С 385.20 2. Заслепя, объркам не вѣс то продаш їюдо. отъмло тꙙ стъ сьребролюбьства пꙗньство С 425.28 Изч С Гр σκοτίζω σκοτόω Вж. при отьмьнт Нвб