Старобългарски речник
отьмат 
отьмат -отьемлѭ -отьемл҄еш несв отъмат -отъмлѭ -отъмл҄еш 1. Отнемам, вземам рее же вь себѣ прставънкъ домѹ. то сътворѭ ѣко гь мо отъемлетъ строене домѹ отъ мене. копат не могѫ. хлѫпат стꙑждѫ сѧ М Лк 16.3 З 2. Слагам край на нещо, прекратявам, отменям отъемлѩ брані до конець ꙁемⷧѩ. лѫкъ съкрѹшітъ  съломітъ орѫжьѣ. ї щітꙑ съжежетъ огнемъ СП 45.10 3. Прен. Успокоявам, укротявам помолте сѩ і въꙁдадіте гю бѹ нашемѹ ... страшьнѹмѹ і отъемлѭштю дѹхꙑ кънѩѕемъ СП 75.13 Премахвам, заличавам. въскорѣ ѹꙁьрѣховѣ старца посрѣдѣ наю. страхъ наю отънемьѭштъ.  пват [!] велꙙштѹ С 297.4 4. Прич. сег. деят. като същ. отьемлѩ и отъемлѩ м ед ὁ αἴρων Този, който отнема [взема] от(т)емлѭштюмѹ тебѣ рꙁѫ. ꙇ срацѧ не въꙁбран М Лк 6.29 З въсѣкомѹ же просѧштѹмѹ ѹ тебе да. ꙇ отъ отемлѭштааго твоѣ не стѧѕа М Лк 6.30 З Образно.Изкупителят [за Исус Христос]. с бо вьса бꙑшꙙ. да отънемьѧ грѣхъ мрѹ. агньцъ  снъ бож ... съ вам прдетъ С 331.25 отьмат сѧ М З СП С Гр ἀφαιρέομαι ἀνταναιρέω ἀφαιρέω отмат отънмат Нвб отимам остар диал ВА ЕтМл ДА