Старобългарски речник

отъцвст

отъцвст -отъцвьтѫ -отъцвьтеш св Прецъфтя, увяхнат ми цветовете лкъ ѣко трава дньего. ѣко цвѣтъ тако отъцвьтетъ СП 102.15 Изч СП Гр ἐξανϑέω Нвб Срв отцъфтя ОА