Старобългарски речник
отътрѧст 
отътрѧст -отътрѧсѫ -отътрѧсеш св Отърся, изтърся ꙇ же колжъдо не прметъ васъ. н послѹшаатъ словесъ вашхъ. ꙇсходѧще ꙁ домѹ. л ꙁ града того. отътрѧсѣте прахъ отъ ногъ вашхъ М Мт 10.14 З.Срв. Мк 6.11 М,З;Лк 9.5 М З СК ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ ... отътрѧсъшмь крастꙑ отъ стрѹпвꙑхъ ... ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ СЕ 53b 2 къ юлꙗнї теаахѫ народ вьс. агꙿг҄елъ же отътрꙙсъ прахъ ꙗко отъ ногъ хъ. ослѣп ѧ  не вѣдѣахѫ камо дѫтъ С 3.9 Образно. нъ потъщмъ сѧ въ скрорѣ [!] отътрѧст. брѣмѧ грѣховъ нашхъ. да на вьскрѣшень свѣтъл сърѧщемъ  СЕ 71а 7—8 то вдѣвъ  слꙑшавъ божьствънꙑ їѡанꙿнъ радостьнъ ѹбо бꙑстъ. о отьц скрьбь отътрꙙсъ. тъьѭ пеааше сꙙ о вьꙁвѣштенѣмъ скѹсѣ С 295.29 Изч М З СК СЕ С Гр ἐκτινάσσω ἀποτινάσσω ἀποτινάσσομαι ἀποσμήχω отътрꙙст Вж. при отътрѧсат Нвб