Старобългарски речник
отътръꙁат
отътръꙁат
-отътръꙁаѭ
-отътръꙁаш
несв
Откъсвам, отделям [образно]
прбѣгаѭштꙙѧ же къ ѹставомъ. тоѧ съ нѹждеѭ отътръꙁаѧ. ѹставомъ ѹтврьждено раꙁараѧ
С
281.28
Изч
С
Гр
ἀποσπάω
Вж. при
отътръгнѫт
Нвб