Старобългарски речник
отътръгнѫт сѧ 
отътръгнѫт сѧ -отътръгнѫ сѧ -отътръгнеш сѧ св Изтръгна се, откъсна се скоівъша с кръага. два мрана люта ... тьмьна вьꙁдѹха сътворста ...  вса ѫжа отъвьсѫдѹ отътръгнѫт сꙙ.  же бѣаше въꙁградл раꙁврат сꙙ С 52.26 Изч С Гр ἀποσπάομαι Вж. при отътръгнѫт Нвб