Старобългарски речник
отъсѣкнѫт 
отъсѣкнѫт -отъсѣкнѫ -отъсѣкнеш св Отсека, отрежа  мьнѣ бѫдетъ страдат подрѹжꙗ  волꙙ своѧ. а твоѭ шѭ брадвѭ отъсѣкнетъ С 237.3 Изч С Гр ἀποτέμνω Вж. при отъсѣщ Нвб