Старобългарски речник
отъстѫпьнъ 
отъстѫпьнъ -ꙑ прил Отстъпнически, отцепнически же ес вꙿсѣмъ нестꙑмъ дхомъ ꙁапрѣтлъ. ꙇ слоѭ словес едноѧдааго твоего сна. ꙇꙁгъналъ дхꙑ остѫпънꙑѩ СЕ 56а 10 Изч СЕ остѫпънъ Нвб отстъпен ОА Срв отстъпнически ОА ЕтМл БТР АР отстъпателен БТР АР отстъпителен БТР АР отстъплив ЕтМл